Заблуденни, тревожни, неотсяти души.
Мракобесие слиза и няма поема.
И от вас, и от бирата веч ми горчи.

Синята пейка гледа към планината, облегнала гръб на нашата крепост. В очите ти има същото синьо, на което се облягам аз. Взирам се във всяка извивка на билото, във всяка гънка на небето и всеки път откривам нещо ново. На преден план е...